понечвало

Речник на българския език

1. понечвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понечвало е производна форма на понечвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понечвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понечвало е производна форма на понечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понечвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понечвало е производна форма на понечвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понечвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понечвало е производна форма на понечвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).