понечвал

Речник на българския език

1. понечвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понечвал е производна форма на понечвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понечвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понечвал е производна форма на понечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понечвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понечвал е производна форма на понечвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понечвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понечвал е производна форма на понечвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).