понемчил съм

Речник на българския език

1. понемчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понемчил съм е производна форма на понемча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понемчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понемчил съм е производна форма на понемча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).