понемчил си

Речник на българския език

1. понемчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понемчил си е производна форма на понемча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понемчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понемчил си е производна форма на понемча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).