понемчил е

Речник на българския език

1. понемчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понемчил е е производна форма на понемча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понемчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понемчил е е производна форма на понемча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).