понемчило е

Речник на българския език

1. понемчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понемчило е е производна форма на понемча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понемчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понемчило е е производна форма на понемча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).