понемчило

Речник на българския език

1. понемчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понемчило е производна форма на понемча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понемчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понемчило е производна форма на понемча (мин. деят. св. прич. ср. р.).