понемчили

Речник на българския език

1. понемчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понемчили е производна форма на понемча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понемчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понемчили е производна форма на понемча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).