понемчил

Речник на българския език

1. понемчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понемчил е производна форма на понемча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понемчил — мин. деят. св. прич. м. р.

понемчил е производна форма на понемча (мин. деят. св. прич. м. р.).