понемчело

Речник на българския език

1. понемчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понемчело е производна форма на понемча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понемчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понемчело е производна форма на понемча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).