понемчели

Речник на българския език

1. понемчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понемчели е производна форма на понемча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понемчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понемчели е производна форма на понемча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).