понемчела

Речник на българския език

1. понемчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понемчела е производна форма на понемча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понемчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понемчела е производна форма на понемча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).