понемчел

Речник на българския език

1. понемчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понемчел е производна форма на понемча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понемчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понемчел е производна форма на понемча (мин. деят. несв. прич. м. р.).