понемчвал

Речник на българския език

1. понемчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понемчвал е производна форма на понемчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понемчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понемчвал е производна форма на понемчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понемчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понемчвал е производна форма на понемчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понемчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понемчвал е производна форма на понемчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).