поначумервахте

Речник на българския език

1. поначумервахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поначумервахте е производна форма на поначумервам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поначумервахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поначумервахте е производна форма на поначумервам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).