поначумервах

Речник на българския език

1. поначумервах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поначумервах е производна форма на поначумервам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поначумервах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поначумервах е производна форма на поначумервам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).