поначешеше

Речник на българския език

1. поначешеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поначешеше е производна форма на поначеша (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поначешеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поначешеше е производна форма на поначеша (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).