поначешете

Речник на българския език

1. поначешете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поначешете е производна форма на поначеша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поначешете — повелително наклонение, мн. ч.

поначешете е производна форма на поначеша (повелително наклонение, мн. ч.).