понаучи

Речник на българския език

1. понаучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понаучи е производна форма на понауча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понаучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаучи е производна форма на понауча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понаучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаучи е производна форма на понауча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понаучи — повелително наклонение, ед. ч.

понаучи е производна форма на понауча (повелително наклонение, ед. ч.).