понатъпчело

Речник на българския език

1. понатъпчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатъпчело е производна форма на понатъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатъпчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понатъпчело е производна форма на понатъпча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).