понатъпчели

Речник на българския език

1. понатъпчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понатъпчели е производна форма на понатъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понатъпчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понатъпчели е производна форма на понатъпча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).