понатъпчела

Речник на българския език

1. понатъпчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатъпчела е производна форма на понатъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понатъпчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понатъпчела е производна форма на понатъпча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).