понатъпчел

Речник на българския език

1. понатъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатъпчел е производна форма на понатъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатъпчел е производна форма на понатъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).