понатъпкало

Речник на българския език

1. понатъпкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатъпкало е производна форма на понатъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатъпкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понатъпкало е производна форма на понатъпча (мин. деят. св. прич. ср. р.).