понатъпкал

Речник на българския език

1. понатъпкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатъпкал е производна форма на понатъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатъпкал — мин. деят. св. прич. м. р.

понатъпкал е производна форма на понатъпча (мин. деят. св. прич. м. р.).