понатъпка

Речник на българския език

1. понатъпка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понатъпка е производна форма на понатъпча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понатъпка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понатъпка е производна форма на понатъпча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).