понатъжило е

Речник на българския език

1. понатъжило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатъжило е е производна форма на понатъжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатъжило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатъжило е е производна форма на понатъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).