понатъжило

Речник на българския език

1. понатъжило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатъжило е производна форма на понатъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатъжило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понатъжило е производна форма на понатъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).