понатъжила

Речник на българския език

1. понатъжила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатъжила е производна форма на понатъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понатъжила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понатъжила е производна форма на понатъжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).