понатъжил

Речник на българския език

1. понатъжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатъжил е производна форма на понатъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатъжил — мин. деят. св. прич. м. р.

понатъжил е производна форма на понатъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).