понатъжил
1.
понатъжил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понатъжил
е производна форма
на понатъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понатъжил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понатъжил
е производна форма
на понатъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).