понатъжало

Речник на българския език

1. понатъжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатъжало е производна форма на понатъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатъжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понатъжало е производна форма на понатъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).