понатъжали

Речник на българския език

1. понатъжали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понатъжали е производна форма на понатъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понатъжали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понатъжали е производна форма на понатъжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).