понатъжала

Речник на българския език

1. понатъжала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатъжала е производна форма на понатъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понатъжала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понатъжала е производна форма на понатъжа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).