понатъжал

Речник на българския език

1. понатъжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатъжал е производна форма на понатъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатъжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатъжал е производна форма на понатъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).