понатупвал

Речник на българския език

1. понатупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатупвал е производна форма на понатупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатупвал е производна форма на понатупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понатупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понатупвал е производна форма на понатупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понатупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатупвал е производна форма на понатупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).