понатупал е

Речник на българския език

1. понатупал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатупал е е производна форма на понатупам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатупал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатупал е е производна форма на понатупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понатупал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатупал е е производна форма на понатупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).