понатупала

Речник на българския език

1. понатупала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатупала е производна форма на понатупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понатупала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатупала е производна форма на понатупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понатупала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понатупала е производна форма на понатупам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понатупала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понатупала е производна форма на понатупам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).