понатрупвал

Речник на българския език

1. понатрупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатрупвал е производна форма на понатрупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатрупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатрупвал е производна форма на понатрупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понатрупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понатрупвал е производна форма на понатрупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понатрупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатрупвал е производна форма на понатрупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).