понатрупва

Речник на българския език

1. понатрупва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понатрупва е производна форма на понатрупвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понатрупва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понатрупва е производна форма на понатрупвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понатрупва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понатрупва е производна форма на понатрупвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).