понатрупало

Речник на българския език

1. понатрупало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатрупало е производна форма на понатрупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатрупало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатрупало е производна форма на понатрупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понатрупало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понатрупало е производна форма на понатрупам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понатрупало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понатрупало е производна форма на понатрупам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).