понатрупал

Речник на българския език

1. понатрупал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатрупал е производна форма на понатрупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатрупал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатрупал е производна форма на понатрупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понатрупал — мин. деят. св. прич. м. р.

понатрупал е производна форма на понатрупам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понатрупал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатрупал е производна форма на понатрупам (мин. деят. несв. прич. м. р.).