понатрошили

Речник на българския език

1. понатрошили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понатрошили е производна форма на понатроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понатрошили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понатрошили е производна форма на понатроша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).