понатрошил

Речник на българския език

1. понатрошил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатрошил е производна форма на понатроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатрошил — мин. деят. св. прич. м. р.

понатрошил е производна форма на понатроша (мин. деят. св. прич. м. р.).