понатрошил
1.
понатрошил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понатрошил
е производна форма
на понатроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понатрошил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понатрошил
е производна форма
на понатроша (мин. деят. св. прич. м. р.).