понатрошал

Речник на българския език

1. понатрошал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатрошал е производна форма на понатроша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатрошал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатрошал е производна форма на понатроша (мин. деят. несв. прич. м. р.).