понатрошавал

Речник на българския език

1. понатрошавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатрошавал е производна форма на понатрошавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатрошавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатрошавал е производна форма на понатрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понатрошавал — мин. деят. св. прич. м. р.

понатрошавал е производна форма на понатрошавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понатрошавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатрошавал е производна форма на понатрошавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).