понаточи

Речник на българския език

1. понаточи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понаточи е производна форма на понаточа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понаточи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаточи е производна форма на понаточа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понаточи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаточи е производна форма на понаточа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понаточи — повелително наклонение, ед. ч.

понаточи е производна форма на понаточа (повелително наклонение, ед. ч.).