понаточвал е

Речник на българския език

1. понаточвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаточвал е е производна форма на понаточвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаточвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаточвал е е производна форма на понаточвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаточвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаточвал е е производна форма на понаточвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).