понаточвало

Речник на българския език

1. понаточвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаточвало е производна форма на понаточвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаточвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаточвало е производна форма на понаточвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понаточвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понаточвало е производна форма на понаточвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понаточвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понаточвало е производна форма на понаточвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).