понаточва

Речник на българския език

1. понаточва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понаточва е производна форма на понаточвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понаточва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаточва е производна форма на понаточвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понаточва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаточва е производна форма на понаточвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).