понатиснел

Речник на българския език

1. понатиснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатиснел е производна форма на понатисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатиснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатиснел е производна форма на понатисна (мин. деят. несв. прич. м. р.).